26.10.2006 г., 1:56 ч.

Последният ми ден 

  Поезия
821 0 3
Опитах днес да е последният ми ден, но спря ме болката в сърцето, точно тя, която се опита да ме скърши... Не искам аз да ме боли от това, че погледа ти все към другата отива. Разбери ме, искам да съм с теб, надявам се - и ти това желаеш. Уж казваш: "Не плачи. На теб сълзи не ти отиват.", но аз ще те попитам: защо ги причини? А аз си знам, че не нарочно сълзите капят от очите ми. Не крия, Господи, и, мили мой, и ти, не позволявайте да се самоубия

© Милена Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Божичко това е лудост...никой не заслужата такава саможертва.От това няма да ти стане по-добре или пък на него...На 21 год.най-прекрасните години,само ти трябва да ги изживееш.
  • Мила има толкова хубави неща, заради които си струва да се живее!!! Сега те боли, но не не се предавай...не си струва! Огледай се около теб и виж колко хора те обичат!!! Прегръщам те
  • Майко мила!
    Не!В никакъв случай!"Мили мой" не е уважителна причина ,за да се гътнеш!Почакай, да видиш какво ще се случи нататък...
Предложения
: ??:??