Последният полет на птицата
Морето спи,прегърнало луната,
косите ти ухаят на звезди,
трептяща свещ над тях е светлината,
моля те ти сега се събуди.
Вълните спят,прегърнали небето,
очите ти-угасващи звезди,
едва тупти изстрадало сърцето,
моля те ти сега се събуди.
Мракът спи,прегърнал топлината,
ръцете ти-сковани в лед,
като птица отлита душата
към царството на сенките и самотата.
Сърцето спи,прегърнало вечността,
лицето ти-бяло и студено,
успя да те пребори болестта,
затова е вече вледенено.
косите ти ухаят на звезди,
трептяща свещ над тях е светлината,
моля те ти сега се събуди.
Вълните спят,прегърнали небето,
очите ти-угасващи звезди,
едва тупти изстрадало сърцето,
моля те ти сега се събуди.
Мракът спи,прегърнал топлината,
ръцете ти-сковани в лед,
като птица отлита душата
към царството на сенките и самотата.
Сърцето спи,прегърнало вечността,
лицето ти-бяло и студено,
успя да те пребори болестта,
затова е вече вледенено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Всички права запазени
