Последният стих
Последната буква
от последният стих.
Последната крачка
и падане.
Колко гладък е само
белият лист.
И ти няма
за какво да се хванеш.
Колко тихо е само
долу, в подножието.
Колко
мастилено тъмно.
Но без това би било невъзможно,
невъзможно
да се завърнеш!
И от нулата
пак да качиш
отвесния склон
към първата буква.
За да не е последен
последният стих.
И да има от къде
да паднеш
и утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Колев Всички права запазени
