Последният стих
Последната буква
от последният стих.
Последната крачка
и падане.
Колко гладък е само
белият лист.
И ти няма
за какво да се хванеш.
Колко тихо е само
долу, в подножието.
Колко
мастилено тъмно.
Но без това би било невъзможно,
невъзможно
да се завърнеш!
И от нулата
пак да качиш
отвесния склон
към първата буква.
За да не е последен
последният стих.
И да има от къде
да паднеш
и утре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кольо Колев Todos los derechos reservados
