Последно
Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон,
отчупи последна въздишката време.
Ще търси за птичката пролет подслон,
когато животът се върне да вземе.
И пътят си тихо съдбата поел,
а беше последната есен на зима...
От утре смъртта ще е...Дявол го взел...
но днес за живота отново те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
