Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон,
отчупи последна въздишката време.
Ще търси за птичката пролет подслон,
когато животът се върне да вземе.
И пътят си тихо съдбата поел,
а беше последната есен на зима...
От утре смъртта ще е...Дявол го взел...
но днес за живота отново те има!