ИнаКалина
499 11930
12.09.2019 г., 7:50 ч.

Последно 

  Поезия
512 8 9

Небето чертае сърце абанос,

а беше последното лято на есен...

Потънала в своя единствен въпрос –

къде отлетя ми последната песен?

 

Замислено падна листото от клон,

отчупи последна въздишката време.

Ще търси за птичката пролет подслон,

когато животът се върне да вземе.

 

И пътят си тихо съдбата поел,

а беше последната есен на зима...

От утре смъртта ще е...Дявол го взел...

но днес за живота отново те има!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм с теб, Гавраиле! Благодаря ти, Албена!
  • Оптимизъм във финалната строфа.Иначе животът би бил едно безмислие.
  • Съгласна съм Светле! Благодаря, Дани! Радвам се, че ти е харесало, Вили- една запетайка не съм добавила или поправила. Така ми дойде в главата, така го записах. Може и да е трябвало, но реших, че "мигът" е най-важен и го пуснах да лети...
  • Всеки миг е неповторим и ние трябва да го изживеем, както подобава...
  • Великолепно!
  • Много е хубаво, Краси! Поздравления!
  • Живеем вечно?!?- и да, и не. "Днес" е най-важно. И дишането. Благодаря ви за хубавите коментари!
  • Оптимизъм е всеки дъх,приел глътка живот.
    Харесва ми!
    Поздравления, Красимира!
  • Има. И живееш...
Предложения
: ??:??