Sep 12, 2019, 7:50 AM

Последно 

  Poetry
5.0 / 13
666 8 9
Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон,
отчупи последна въздишката време.
Ще търси за птичката пролет подслон,
когато животът се върне да вземе.
И пътят си тихо съдбата поел,
а беше последната есен на зима...
От утре смъртта ще е...Дявол го взел...
но днес за живота отново те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
  • Its answers are so much in details, It's capable to do all our tasks. It makes the best in services ...
  • Hello again my sweetest thing of all, i say hello to you my empty world. Relentless in my run i'll n...
  • There's blood on the ground Eyes half open Trembling hands holding the dagger Blinded mind Did the s...

More works »