последно сбогом, моя Любов
Единствен аз в голямата тълпа
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен
и същата е Болката в душата ти,
кат моята, държаща ме във плен.
А после я съзрях и красотата ти...
... И смело аз застанах пред Стената,
зад която ти изплашена се криеш.
Опитах се да я разбия със Вълната,
за да можеш Пътя бързо да откриеш.
И с теб един на друг да се подпрем,
и силни да закрачим във мъглата.
Исках да извая Светъл ден,
за Теб и Мен. (Сънувах как в косата
ти лице заравям и заплаквам,
и сълзите обливат ти лицето,
и тъгата ти засъхнала отплакват...
И усмихната допускаш ме в сърцето.)
...
Разбивах си юмруците в Стената,
а ти изплашена отзад мълчеше;
асоциираше със удари ръката -
едва ли някой ти е подарявал цвете...
...
Последният си опит днес направих,
а ти... издигна още сто стени...
... И без да те проклинях... те забравих!
Уморен съм вече даже за сълзи.
На Светла
Любов моя, мой Сбъднат сън, мое тъжно Момиче без спомени, живот мой, Смисъл мой, мое Спасение, Болка моя, моя дълга бяла магистрала от амфети, взривяваща сърцето и мислите ми и помагаща ми да плача с най-топлите и обилни жадувани сълзи - ВЕЧЕ СЕ УМОРИХ. Време е да продължа по пътя си и ти по своя. Дано го откриеш, дано успееш сама да се измъкнеш от Тъмната стая и да откриеш своето щастие. Ще ти е трудно. Ще те боли всеки път, когато разбиеш една стена и видиш, че... пред нея има друга...
... И когато влезеш в Последната стая, най-страшната, стаята, в която има само САМОТА - аз вече няма да съм в нея. Тогава ще осъзнаеш какво се опитах да направя за теб. Искам тогава да бъдеш силна, за да откриеш Ключа за Последната врата. Дано Отвън да е толкова светло, колкото казват.
Сбогом.
П.С. - И няма нужда да ми връщаш онзи диск със C-BLOCK. Подарявам ти го. И без това никога няма да се сетиш сама да ми го върнеш:)
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен
и същата е Болката в душата ти,
кат моята, държаща ме във плен.
А после я съзрях и красотата ти...
... И смело аз застанах пред Стената,
зад която ти изплашена се криеш.
Опитах се да я разбия със Вълната,
за да можеш Пътя бързо да откриеш.
И с теб един на друг да се подпрем,
и силни да закрачим във мъглата.
Исках да извая Светъл ден,
за Теб и Мен. (Сънувах как в косата
ти лице заравям и заплаквам,
и сълзите обливат ти лицето,
и тъгата ти засъхнала отплакват...
И усмихната допускаш ме в сърцето.)
...
Разбивах си юмруците в Стената,
а ти изплашена отзад мълчеше;
асоциираше със удари ръката -
едва ли някой ти е подарявал цвете...
...
Последният си опит днес направих,
а ти... издигна още сто стени...
... И без да те проклинях... те забравих!
Уморен съм вече даже за сълзи.
На Светла
Любов моя, мой Сбъднат сън, мое тъжно Момиче без спомени, живот мой, Смисъл мой, мое Спасение, Болка моя, моя дълга бяла магистрала от амфети, взривяваща сърцето и мислите ми и помагаща ми да плача с най-топлите и обилни жадувани сълзи - ВЕЧЕ СЕ УМОРИХ. Време е да продължа по пътя си и ти по своя. Дано го откриеш, дано успееш сама да се измъкнеш от Тъмната стая и да откриеш своето щастие. Ще ти е трудно. Ще те боли всеки път, когато разбиеш една стена и видиш, че... пред нея има друга...
... И когато влезеш в Последната стая, най-страшната, стаята, в която има само САМОТА - аз вече няма да съм в нея. Тогава ще осъзнаеш какво се опитах да направя за теб. Искам тогава да бъдеш силна, за да откриеш Ключа за Последната врата. Дано Отвън да е толкова светло, колкото казват.
Сбогом.
П.С. - И няма нужда да ми връщаш онзи диск със C-BLOCK. Подарявам ти го. И без това никога няма да се сетиш сама да ми го върнеш:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Чакам разказ за 803 
