Jan 31, 2008, 10:29 PM
последно сбогом, моя Любов
Единствен аз в голямата тълпа
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен
и същата е Болката в душата ти,
кат моята, държаща ме във плен.
А после я съзрях и красотата ти...
... И смело аз застанах пред Стената,
зад която ти изплашена се криеш.
Опитах се да я разбия със Вълната,
за да можеш Пътя бързо да откриеш.
И с теб един на друг да се подпрем,
и силни да закрачим във мъглата.
Исках да извая Светъл ден,
за Теб и Мен. (Сънувах как в косата
ти лице заравям и заплаквам,
и сълзите обливат ти лицето,
и тъгата ти засъхнала отплакват...
И усмихната допускаш ме в сърцето.)
...
Разбивах си юмруците в Стената,
а ти изплашена отзад мълчеше;
асоциираше със удари ръката -
едва ли някой ти е подарявал цвете...
...
Последният си опит днес направих,
а ти... издигна още сто стени...
... И без да те проклинях... те забравих!
Уморен съм вече даже за сълзи.
На Светла
Любов моя, мой Сбъднат сън, мое тъжно Момиче без спомени, живот мой, Смисъл мой, мое Спасение, Болка моя, моя дълга бяла магистрала от амфети, взривяваща сърцето и мислите ми и помагаща ми да плача с най-топлите и обилни жадувани сълзи - ВЕЧЕ СЕ УМОРИХ. Време е да продължа по пътя си и ти по своя. Дано го откриеш, дано успееш сама да се измъкнеш от Тъмната стая и да откриеш своето щастие. Ще ти е трудно. Ще те боли всеки път, когато разбиеш една стена и видиш, че... пред нея има друга...
... И когато влезеш в Последната стая, най-страшната, стаята, в която има само САМОТА - аз вече няма да съм в нея. Тогава ще осъзнаеш какво се опитах да направя за теб. Искам тогава да бъдеш силна, за да откриеш Ключа за Последната врата. Дано Отвън да е толкова светло, колкото казват.
Сбогом.
П.С. - И няма нужда да ми връщаш онзи диск със C-BLOCK. Подарявам ти го. И без това никога няма да се сетиш сама да ми го върнеш:)
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен
и същата е Болката в душата ти,
кат моята, държаща ме във плен.
А после я съзрях и красотата ти...
... И смело аз застанах пред Стената,
зад която ти изплашена се криеш.
Опитах се да я разбия със Вълната,
за да можеш Пътя бързо да откриеш.
И с теб един на друг да се подпрем,
и силни да закрачим във мъглата.
Исках да извая Светъл ден,
за Теб и Мен. (Сънувах как в косата
ти лице заравям и заплаквам,
и сълзите обливат ти лицето,
и тъгата ти засъхнала отплакват...
И усмихната допускаш ме в сърцето.)
...
Разбивах си юмруците в Стената,
а ти изплашена отзад мълчеше;
асоциираше със удари ръката -
едва ли някой ти е подарявал цвете...
...
Последният си опит днес направих,
а ти... издигна още сто стени...
... И без да те проклинях... те забравих!
Уморен съм вече даже за сълзи.
На Светла
Любов моя, мой Сбъднат сън, мое тъжно Момиче без спомени, живот мой, Смисъл мой, мое Спасение, Болка моя, моя дълга бяла магистрала от амфети, взривяваща сърцето и мислите ми и помагаща ми да плача с най-топлите и обилни жадувани сълзи - ВЕЧЕ СЕ УМОРИХ. Време е да продължа по пътя си и ти по своя. Дано го откриеш, дано успееш сама да се измъкнеш от Тъмната стая и да откриеш своето щастие. Ще ти е трудно. Ще те боли всеки път, когато разбиеш една стена и видиш, че... пред нея има друга...
... И когато влезеш в Последната стая, най-страшната, стаята, в която има само САМОТА - аз вече няма да съм в нея. Тогава ще осъзнаеш какво се опитах да направя за теб. Искам тогава да бъдеш силна, за да откриеш Ключа за Последната врата. Дано Отвън да е толкова светло, колкото казват.
Сбогом.
П.С. - И няма нужда да ми връщаш онзи диск със C-BLOCK. Подарявам ти го. И без това никога няма да се сетиш сама да ми го върнеш:)
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Разцинках се де*a Надявам се да не си вече в последната стая...
-
"Ще те боли всеки път, когато разбиеш една стена и видиш, че... пред нея има друга... "..Защо, по дяволите, толкова боли?
-
Пробуди у мен странни усещания! Някога бях нея, сега съм теб - или обратно - незнам. Определено бъркаш в душата, пишеш страхотно - без нищо излишно и подправено. БРАВО!!!
-
Данчо, ... изрод си!
Чакам разказ за 803 
-
Прочетох го веднъж...Странно чувство роди тази творба във мен...
Сякаш е дошъл краят и естествено някакво ново начало...Но "ново начало" не такова , каквото очакваме... "Ново начало" без най-важната част от "старото"... Много тъга събуди в мен "взривяваща сърцето и мислите ми".
Най-топли поздравления! Прекрасно е и много запомнящо се! -
няма нужда от думи....
-
Тази Светла малко си я надценил.Тя просто не те заслужава.Дани защо не намалиш малко цигарите...
-
Поздравления!!!Истински стих!!!
-
Просто гледай напред! Току виж - стените са свършили...
Поздравления за стиха! -
"асоциираше със удари ръката -
едва ли някой ти е подарявал цвете..."
Римпо, ще го разбере... И то много добре. Дали и как ще го отцени - това вече е друг въпрос.
А стиха е хубав. Поздрав, меланхолик.
-
Виж кво,баце....пиши я бегала!!!И аз доскоро година и половина събарях стени,докато не проумях,че всъщност тя стената си е една и съща.само методите ми бяха различни.Нямаше нужда от послеслов,защото тя няма да го оцени и да го разбере.А за творбата ти-СТРАХОТНА Е!!!И най-важното - излиза от сърцето и душата ти.Поздрави от мен:0
-
ТОВА НЯМА АНАЛОГ. СЪЛЗИ... И ПО МОЙТЕ ОЧИ
-
"...И без да те проклинях... те забравих!
Уморен съм вече даже за сълзи..."
Много тъжно бееее! Направо ме разтърси! Браво! Справил си се чудесно. Разбрах те напълно! -
Много ми хареса!! Насълзиха ми се очите докато го чета... Заслужаваш един дълбок поклон...
-
Не те заслужава,така си мисля!Много силно душевно излеяние,браво!
-
Поздравления!!!Тъжно,но красиво...
-
Разплака ме...а сега?Поздрав за прекрасния стих!
-
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!!