Последното стихотворение
Последното стихотворение
Аз съм мастилото в хартията с този грознопис...
Моят глас е твоя прочит, а тези редове - външният ми вид.
И май и този път до болка си приличаме,
това е подарък - огледало и любовният ми гид.
Но излизаме от редовете и контекста.
Имаме много да си кажем, днес кой ще е по-важен?
И ако обичаш, не бъркай така злобно в душата на поета,
така и така е твой роб, по малко луд, по-малко страшен.
Пилеем си времето да си дървиме егото.
Отива ни да сме елементарни, но недоразбрани.
И за това по отделно се справяме в Гетото,
когато римите са от патило и перфектно подбрани.
И въобще не ги разбираш, и това е болното ми мнение,
от днес само ще ти говоря - това е последното стихотворение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
