jollyroger (Коста Качев)
1543 16
5.02.2012 г., 8:54 ч.

Последното танго в Париж... 

  Поезия » Философска
1274 0 9

 

 

                 

 Последното танго в Париж...

 

 

Историята е позната,

не можеш да я промениш:

било към края на Войната

и окупиран бил Париж...

 

...Дошла внезапна директива:

-За фронта влак да се взриви!..

(Войната е немилостива

и само жертвите брои!..)

 

Подробно всичко набелязано

било и планът бил готов,

решили: по- незабелязано

по френски да е, със любов...

 

Едно момче с едно момиче

сами поискали това-

опасностите ги привличали

с необясними сетива

 

и нищо, че дори не знаели

за тръпката във Любовта

приели да я изиграят:

че на война, като- война...

 

...Обвит във пара чакал влака

от фронтовия ешалон-

премигвали фенери в мрака

на полупразния перон...

 

А от вагоните надвесени

в последния си мирен ден

войниците- нехайно весели

си пеели „Лили Марлен”...

 

Залагал всеки с тая песен

във предстоящият Хазарт,

а тъжен (някога известен)

и гаровият цигулар

 

игриво  песента бил вложил

във своя акомпанимент,

че всеки да усети можел

Магията ѝ за момент,

 

защото в тоя и последен,

и мирен, и безгрижен ден

от болка всеки бил обсебен...

Те пеели „Лили Марлен”...

 

...Обвит във парата изпусната

там мощният локомотив

очаквал само да му пуснат

спирачките и като див

 

да полети във тъмнината

подобно огнедишащ кон:

по пътищата на войната

понесъл ужас и погром...

 

Но в колелата му железни

бил вече сложен експлозив

и отброявали се бесни

минутите до оня  взрив

 

от справедливото възмездие

и гняв на Бог немилостив,

като в избухнало съзвездие

за неизбежен коректив...

 

...Едно момче с едно момиче

целували се нежно там-

на двама влюбени приличали

прегърнати с любовен плам,

 

били навярно омагьосани

в Безвремието на нощта:

за първи път от страст докоснати

с вибрациите на плътта...

 

Задачата била изпълнена,

но трябвало да прекосят

пред тях пространството до външната

врата и тъй да се спасят...

 

...Но в миг подгонила Тревога

патрулите- търчали те,

отеквали команди: „огън”

с ракети в нощното небе...

 

...Танго в нощта засвирил спешно

тогава Оня цигулар

и всеки звук се носел нежно

дори със предвоенен чар,

 

младежите в мига поели

подадената им ръка-

в тангото те се завъртели:

във ритъмът му и в страстта...

 

Макар от ритъма понесени

като изящни божества,

разбрали те, че са обречени

и танц последен е това!..

 

Но толкова били прекрасни,

че даже и патрулът спрял

пред тях в минутите опасни-

да ги разтрогне не посмял...

 

...А в тоя миг настъпил Ада

от зареденият тротил:

внезапно, гневно, без пощада-

Земята той презполовил

 

и влака като безтегловен

из въздуха се разлетял:

с човешки части и олово

зловещо кървав дъжд валял...

 

 ...Навярно дълго се целували

младежите и жалко виж:

загинали недотанцували

Последното Танго в Париж...

 

Платили скъпо за Победата

във кървавия карнавал...

...Разсеян, Бог отгоре гледал

и правел се на не видял...

 

И само старият бездомник

не знайно как там оцелял-

изпаднал в транс, но се опомнил

и свирел като подлудял...

                                  

                *    *    *

...Разправят, че когато нощем

от гарата замине влак,

над празния перон среднощен

танго звучи до изгрев чак,

 

но виждали са и Младежите:

как във Последното Танго

прегърнати били разнежени

и още продължава то...

 

14.02.2011.    д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??