Послепис: Аз и Александър 3

                                И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз

                            миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.

                                                               Агоп Мелконян "Платинената пантофка"   

Той слезе от корицата в едно горещо утро.

Беше точно в десет сутринта.

Люшна се към мен с горещи устни,

с поглед в лятна, знойна синева.

Тръсна пътьом къдрици от огън

и посипа ме със слънчев прах.

И преди "Здравей!, ми каза "Сбогом!",

само сянка сгърбена съзрях.

Втурнах се към него, без да мисля –

с нерви, кръв, душа, сърце и плът.

Бързах лудо, трепетно, неистово –

търсех песента, добила плът.

Стигнах го, замислен, на завоя.

– Александър – казах тихо. – Спри!

Спря. В гърба му кротко спря покоят

и към мен на пръсти се изви.

  Александър бавно се обърна:

   снежинки, снежинки, снежинки в синьото, горещо лятно небе, като малки ледени искрички смях, слънчеви зайчета, сияещи кристалчета светлина, играещи по гърба на укротеното море, то се свива на кълбо като огромна котка и заспива под тихия плисък на вълните, те целуват усмихнато брега и обещават вече никога да не го изоставят; морето преде песен и в него се оглежда белият кринолин на една Непозната, тя танцува със своя рицар под тихия плисък на валса, цветове от рози, рози, от уханието им ти се вие свят, пепелно огнени къдрици, леко сгърбена фигура, в погледа – слънчеви зайчета.

   Александър Блок танцува със своята Непозната. Не го връщайте на корицата. Ще притъмнее.

                                       /концепция "На/д/строения: Пътят" – Край/

1.07.1998

https://www.youtube.com/watch?v=U51k4fFfFZI

https://www.youtube.com/watch?v=wZfaoTpwm_o