29.11.2019 г., 11:03 ч.

 Послепис: Аз и Александър 2 

  Проза
426 0 7
1 мин за четене

  Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.

  Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на една Непозната. Тя е в лъскава черна рокля и шлейф, обсипан със звезди.

  Александър Блок ме гледа от корицата. В очите му – мрачна гора. В нея, сред блатни изпарения, дива трева и непроходими мочурища, цъфти и ухае лилаво мистично цвете – Нощната теменуга.

   Александър Блок леко и почти незабележимо докосва ефирната черна материя – роклята на Непознатата. После целува края на шлейфа, обсипан със звезди.

   Александър Блок ме гледа от корицата. В очите му – моите очи. А там – слепият рицар захвърля копието, слиза от коня и сваля доспехите. Слепият рицар си тръгва. Той няма нужда от своята Непозната.

   Александър Блок ме гледа от корицата.

   Пак сме само двамата.

 

 

15.05.1997

 

https://www.youtube.com/watch?v=KnW5YBEVD2Y

https://www.youtube.com/watch?v=zvWpGqAE584

© Мария Димитрова Всички права запазени

Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари, ...
  327 
И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз
миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
Агоп Мелконян "Платинената пантофка"
Той слезе от корицата в едно горещо утро.
Беше точно в десет сутринта. ...
  334 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мариана, пробвах с изтриването и се получи, не знам защо когато се регистрирах преди 3 години, не се получаваше и оттогава не съм опитвала. Но си държа на думите и не искам да трия нищо, затова сега възстановявам коментара ти, който изтрих:
    "Мария, ако нещо те дразни в коментарите ми, може да ги изтриеш. За мен не е проблем.
    И в никакъв случай не се изживявам като редактор.
    Коментара за Александър беше по-скоро самоирония, а не толкова за това, че ти трябва да уточняваш нещо."
    Ако искаш да ми кажеш нещо, давай директно, аз от намеци не разбирам. Благодаря.
  • Да, така е. И не е задължително да си професионалист в нещо, за да имаш мнение. Но това вече съм го писала, да не се повтарям.
  • Ами една от целите на творчеството е да просвещава. И аз не съм навътре в много неща, включително и в творчеството на Блок, въпреки че съм завършила Руска филология. Но не съм практикувала, а това беше преди 1000 години, както е видно от датите на произведенията. Понякога трябва да изтупваме някои неща от нафталина, защото може да намерим там нещо, което е ценно за днешния ден. Благодарна съм ти, че ме коментираш. Така имам възможност да пояснявам, ако нещо не е ясно. Само дано не съм неясна прекалено често, ще си помисля, че нещо не е наред с писането ми. Не че съм съвършена откъм яснота, разбира се.
  • Дори и да можех, не бих го направила. Всеки си носи отговорност за това, което пише. Теб какво те подразни, че те нарекох Редакторка ли? Не искаш ли да си? Тогава си оттеглям думите. Или това, че се похвалих. Всеки е добре дошъл на страницата ми. Както и аз имам право да отговарям на всеки, както намеря за добре.
  • Ами и преди си ме питала за други стихотворения. Професорът ми по унгарски, който е преподавал 9 години в Русия, на когото бях дала да прочете стихотворението от първата част, без да му кажа нищо, каза: "Не съм чел по-съвършено подражание на Блок". Е, не всички са професори и не всички четат всичко, което пиша, права си, трябва във всяка част да уточнявам. Благодаря, Редакторке.
  • Може и за него да напиша нещо. Някога. Мариански, пак ли не ти е ясно нещо по писанията ми? Давай, питай.
  • Да, не е Александър Първи със сигурност. Усмивка. В заключителната част на "На/д/строения: Пътят", от чиято концепция е част "Послеслов: Аз и Александър" има цитат от Александър Блок.
Предложения
: ??:??