7.10.2015 г., 7:46 ч.
Посока
От топли езера зелени
разстлах пътеките солени
и блясък изумруден се размъти.
Изгубен съм; не ще намеря пътя,
щом веднъж по тях съм стъпил.
Солта ще вкусвам,
себе си пропъдил.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Валери, явно нещо на крайности ме избива. Много не си модерирам реакциите. Вие да не би да имате да си казвате разни неща с Белла?
А пък защо реши, че няма да те послушам?
Ева, благодаря! То в търсенето е интересното -
Благодаря, Валери, ще излъчвам апатия. Показно
Поздрави и на теб! -
!!!
-
-
Е нека има и сюрреалистичен елемент. И от морета нямаше да прави смисъл разстилането на пътеки. Също така езерата май не може да са зелени. Точно това, че от сладководен басейн не можеш да извадиш солена вода подсилва самата идея, че пътеките не са пътеки и езерата не са езера. Може би ми харесва това допълнително замисляне, което ми се иска да постигна. Не обичам всичко да е буквално и едностранно.
-
Това е идеята, Белла
От сладки, нещата стават солени. Надявах се да бъде забелязано
Точно там исках да насоча вниманието.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гледам, че си общувате някак косвено отпреди няколко коментара назад... Трябва да вземем да си ги поизтрием, че стана седянка