Sovi4ka (Христина)
53 155
3.04.2015 г., 15:57 ч.

Посока 

  Поезия
550 0 4

В зеницата на Истината се оглеждам,

а тя е многолика вещица, но едноока.

Случайната и перспектива ме повежда

към собствен хоризонт, но без посока.

По раменете ми останал мириса

от малкото усмивки и приятелства

които в нечие фиаско преоткрили са

захранката за своите предателства.

Сега съм само седембален земетръс

разтърсена, вгорчена и... свободна.

Зашивам раните с гобленов бод – на кръст

Прощавам си, а истината -

Истината е безплодна.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От лъвовете уча си урока
    под прицела на дуло се усмихвам
    куршумът е случаен, а летвата висока
    в сълзата си се уча да притихвам
  • Истината е тъждествена на болка,
    но всяка болка дава ни урок...
    Сега си помъдряла и свободна-
    извезвай дните си красиво.
    Майсторският гоблен иска
    сръчен,дишащ бод
    Хей,Хрис, браво!
  • Благодаря!
  • "Сега съм само седембален земетръс",но си свободна и това е важно.Харесах!
Предложения
: ??:??