Посока
В зеницата на Истината се оглеждам,
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса
от малкото усмивки и приятелства
които в нечие фиаско преоткрили са
захранката за своите предателства.
Сега съм само седембален земетръс
разтърсена, вгорчена и... свободна.
Зашивам раните с гобленов бод – на кръст
Прощавам си, а истината -
Истината е безплодна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
