Посока в бездна няма...
Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш,
или пък аз да се покрѝвам някъде.
Сълзите изкопаха бездна,
а празни, думите са бурен вятър...
Дали съм доброволна грешка,
или сърдечна недостатъчност?
Живота по веднъж ни среща,
а после в глупави случайности.
Едва ли ние ще го разберем.
И нека си остане, неразбрано...
Светът не е за двама. Теб и Мен,
назад - посока в бездна няма...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
