skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
19.01.2014 г., 20:14 ч.

Посоките надолу 

  Поезия » Любовна
880 0 5

Как просто изведнъж осъмнахме

без много думи, само влюбени

тъй ненавременно и невъзможно,

попили в мократа си кожи

мириса на нощните чаршафи

и мекотата на любовната игра.

Неможе и Нетрябва наблюдават

очите ни със изненада

и болка, че това се случва.

Любовта е като раждане – боли!

Несбъднато

желанието да сме други.

И предишни.

Тук само слабостта е обща.

Сладка и тръпчива, и добра.

И топла.

А уж сме зрели, подредени.

Наново нищо не градим.

И няма време.

Но, Боже, тази сладост да обичаш

така опияняваща е днес!

И под клепачите ми наедрява капка.

Солено. И горещо. Безнадеждно.

Не, няма да заплача. Срамно е,

а принципите – да се спазват.

Обличам се.

Намятаме оковите житейски.

До следващото бягство.

Може би.

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, дами
  • "Как просто изведнъж осъмнахме

    без много думи, само влюбени

    тъй ненавременно и невъзможно,"
    ..........................................................
    Красива поетична изповед,която е посветена на невъзвожната любов!
    Поздрави!
  • Аз така след Джуд, пристъпвам
    Права е, по-мелодично би било.
    Впрочем и аз го харесах макар да не е в предпочитаната от мен форма
  • Да, права си, става дума за капката, благодаря
  • Покрай "онези" коментари те попрочетох тези дни и този текст най ми хареса.
    Мисля си само, не би ли трябвало да е "солена, гореща..." нали за капката говориш? Или не...
Предложения
: ??:??