Посоките надолу
Как просто изведнъж осъмнахме
без много думи, само влюбени
тъй ненавременно и невъзможно,
попили в мократа си кожи
мириса на нощните чаршафи
и мекотата на любовната игра.
Неможе и Нетрябва наблюдават
очите ни със изненада
и болка, че това се случва.
Любовта е като раждане – боли!
Несбъднато
желанието да сме други.
И предишни.
Тук само слабостта е обща.
Сладка и тръпчива, и добра.
И топла.
А уж сме зрели, подредени.
Наново нищо не градим.
И няма време.
Но, Боже, тази сладост да обичаш
така опияняваща е днес!
И под клепачите ми наедрява капка.
Солено. И горещо. Безнадеждно.
Не, няма да заплача. Срамно е,
а принципите – да се спазват.
Обличам се.
Намятаме оковите житейски.
До следващото бягство.
Може би.
© Стефан Балди All rights reserved.
