Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците,
а те – милиони пляскащи ръчички.
Отпивам малко хлад
и продължавам по баира.
В тази тъмнина виждам всичко.
Ризата ми иска да избяга.
Вятърът пак някъде я кани.
На седенки звездите са нанизани ...