Посред нощ отивам на поляната
Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците,
а те – милиони пляскащи ръчички.
Отпивам малко хлад
и продължавам по баира.
В тази тъмнина виждам всичко.
Ризата ми иска да избяга.
Вятърът пак някъде я кани.
На седенки звездите са нанизани
да ни клюкарят,
а ние им викаме съзвездия.
Почти съм стигнал рошавия хълм
и се обръщам да видя зад гърба си
да не съм изтърсил
времето си някъде.
Неусетно ми олекнаха джобовете.
Ах, циферблатът върти ли се надолу
като медена питка!
Вече трябва да се връщам.
И тази нощ не стигнах.
Дано утре тревата да е толкова красива,
щурците – талантливи,
а пък звездите нека си бърборят.
Ех, взе ми я, вятърко, тази моя риза!
Стига увива я по мене. На!
Но в замяна напомни ми утре
джобовете да зашия,
че туй пусто време
все дупки си намира…
… лека нощ…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариян Todos los derechos reservados
