Александър7 (Мариян)
48 39
3 ene 2013, 22:13

Посред нощ отивам на поляната 

  Poesía
637 0 6

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците,
а те – милиони пляскащи ръчички.
Отпивам малко хлад
и продължавам по баира.
В тази тъмнина виждам всичко.
Ризата ми иска да избяга.
Вятърът пак някъде я кани.
На седенки звездите са нанизани
да ни клюкарят,
а ние им викаме съзвездия.
Почти съм стигнал рошавия хълм
и се обръщам да видя зад гърба си
да не съм изтърсил
времето си някъде.
Неусетно ми олекнаха джобовете.
Ах, циферблатът върти ли се надолу
като медена питка!
Вече трябва да се връщам.
И тази нощ не стигнах.
Дано утре тревата да е толкова красива,
щурците – талантливи,
а пък звездите нека си бърборят.
Ех, взе ми я, вятърко, тази моя риза!
Стига увива я по мене. На!
Но в замяна напомни ми утре
джобовете да зашия,
че туй пусто време
все дупки си намира…
                … лека нощ…

© Мариян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??