2.02.2008 г., 8:53 ч.

Посредствена 

  Поезия
784 0 3

 

Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?

Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?

Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?

Какво те влудява?

Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат?

Нещастията, които ще те сполетят? Разбитите мечти кои са?

А сърцето още ли е цяло? Обичаш ли сега или изгаряш от омраза?

Успяват ли сълзите да потекат по застиналото през годините

изражение на лицето? Можеш ли да си човек безчувствен?

Или вечно страдащ от своята тежка съдба?

Аз искам да се променя!

Аз искам да виждам само красота!

Аз искам да чувствам само топлина!

Искам да споделям с хората, ценящи моята душа!

Аз искам да живея, да имам свобода!

Да чувам и песента на любовта!

Да вярвам, да жадувам, да изискавам, мисля и надявам!

Да мога!

Да обичам, радвам, раздавам и взимам!

Искам да изживея живота си така!

Не искам да бъда посредствена жена!

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??