2 feb 2008, 8:53

Посредствена

  Poesía
1K 0 3

 

Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?

Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?

Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?

Какво те влудява?

Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат?

Нещастията, които ще те сполетят? Разбитите мечти кои са?

А сърцето още ли е цяло? Обичаш ли сега или изгаряш от омраза?

Успяват ли сълзите да потекат по застиналото през годините

изражение на лицето? Можеш ли да си човек безчувствен?

Или вечно страдащ от своята тежка съдба?

Аз искам да се променя!

Аз искам да виждам само красота!

Аз искам да чувствам само топлина!

Искам да споделям с хората, ценящи моята душа!

Аз искам да живея, да имам свобода!

Да чувам и песента на любовта!

Да вярвам, да жадувам, да изискавам, мисля и надявам!

Да мога!

Да обичам, радвам, раздавам и взимам!

Искам да изживея живота си така!

Не искам да бъда посредствена жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...