Feb 2, 2008, 8:53 AM

Посредствена

  Poetry
1K 0 3

 

Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?

Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?

Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?

Какво те влудява?

Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат?

Нещастията, които ще те сполетят? Разбитите мечти кои са?

А сърцето още ли е цяло? Обичаш ли сега или изгаряш от омраза?

Успяват ли сълзите да потекат по застиналото през годините

изражение на лицето? Можеш ли да си човек безчувствен?

Или вечно страдащ от своята тежка съдба?

Аз искам да се променя!

Аз искам да виждам само красота!

Аз искам да чувствам само топлина!

Искам да споделям с хората, ценящи моята душа!

Аз искам да живея, да имам свобода!

Да чувам и песента на любовта!

Да вярвам, да жадувам, да изискавам, мисля и надявам!

Да мога!

Да обичам, радвам, раздавам и взимам!

Искам да изживея живота си така!

Не искам да бъда посредствена жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....