Feb 2, 2008, 8:53 AM

Посредствена

  Poetry
1K 0 3

 

Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?

Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?

Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?

Какво те влудява?

Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат?

Нещастията, които ще те сполетят? Разбитите мечти кои са?

А сърцето още ли е цяло? Обичаш ли сега или изгаряш от омраза?

Успяват ли сълзите да потекат по застиналото през годините

изражение на лицето? Можеш ли да си човек безчувствен?

Или вечно страдащ от своята тежка съдба?

Аз искам да се променя!

Аз искам да виждам само красота!

Аз искам да чувствам само топлина!

Искам да споделям с хората, ценящи моята душа!

Аз искам да живея, да имам свобода!

Да чувам и песента на любовта!

Да вярвам, да жадувам, да изискавам, мисля и надявам!

Да мога!

Да обичам, радвам, раздавам и взимам!

Искам да изживея живота си така!

Не искам да бъда посредствена жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...