24.01.2009 г., 14:38

Посрещам изгрева (психологично)

1.2K 0 1
Посрещам изгрева (психологично*)

I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце.
И с очи, пропити с лудост.
Облаците се надсмиват.
Фалшива топлина в сърцата им.
И още лудост...
Орисниците захвърлиха пелерините.
И магическите пръчки, 
с които извайваха изгрева.
Рицарите изчезнаха 
в беззвездното нощно небе.
Безславно.
Безследно.
Без никой, който да ги помни.
Загинаха и пегасите – 
откраднаха крилете им. 
И свободата.
И моята свобода.
И душата ми.
Във вятъра ехти гласът на тишината.
Самота...

II
Посрещам изгрева.
Флегматично*.
Със сърце, обречено на студ.
Отвъд хоризонта – 
грохот на оръдия, 
война и плач.
Земя, облечена във черно.
И смърт.
Бъдещето се лута 
сред кървавите ласки на загиналите.
Изгубено.
Без надежда.
Без никой, който да го търси.
Хиените разтегнаха лицата си 
карикатурно 
в победоносен истеричен смях.
Серафимите плачат.
За любовта, 
с чиято плът пирува гарванът.
Ликувайте, червеи!
Вие сте господари на тази земя!

III
Посрещам изгрева.
Сангвинично*.
Протягам дланите си.
Към облачната грива на небето.
И шарената слънчева любов.
По керемидените шапки на града 
се стичат 
милувки от отминалата нощ.
Утрото лудее.
И с пърхане на пеперудени крила 
събуди спящата усмивка на деня ми.
И пак политам.
Върху криле на херувими.
Високо.
Там – 
при светлината.
И при щастието...

IV
Посрещам изгрева.
Меланхолично*.
И пак перото ми облечено е 
във изсъхнало мастило.
Часовникът отмерва 
последните въздишки 
и обречените на забрава 
и тъга надежди. 
Облаците ми нашепват обещания.
И с влажните си устни ме целуват.
Студено е.
В душата ми.
В сърцето.
Във мечтите.
Изтече пясъкът в часовника ми.
И времето, 
когато можех да съм истинска.
А исках само да умея 
да плета от мислите си 
стихове.

------

*психологичен – който се отнася до особеностите на характера и поведението на даден индивид или колектив
*холеричен – който се отличава с неуравновесеност и лесна възбудимост
*флегматичен – който не се поддава лесно на чувства; студен, безразличен
*сангвиничен – който се отличава с живост и веселост; жизнерадостен
*меланхоличен – който се отличава с повишена чувствителност; тъжен, унил









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля си,че ако аз го бях написала,
    определено щях да публикувам всяко едно поотделно,
    за да имат по-голямо въздействие.
    Всичко ми се сля ...и не го усетих,а има заряд във всяко едно.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...