Посрещам изгрева (психологично*)

I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце.
И с очи, пропити с лудост.
Облаците се надсмиват.
Фалшива топлина в сърцата им.
И още лудост...
Орисниците захвърлиха пелерините.
И магическите пръчки, 
с които извайваха изгрева.
Рицарите изчезнаха 
в беззвездното нощно небе.
Безславно.
Безследно.
Без никой, който да ги помни.
Загинаха и пегасите – 
откраднаха крилете им. 
И свободата.
И моята свобода.
И душата ми.
Във вятъра ехти гласът на тишината.
Самота...

II
Посрещам изгрева.
Флегматично*.
Със сърце, обречено на студ.
Отвъд хоризонта – 
грохот на оръдия, 
война и плач.
Земя, облечена във черно.
И смърт.
Бъдещето се лута 
сред кървавите ласки на загиналите.
Изгубено.
Без надежда.
Без никой, който да го търси.
Хиените разтегнаха лицата си 
карикатурно 
в победоносен истеричен смях.
Серафимите плачат.
За любовта, 
с чиято плът пирува гарванът.
Ликувайте, червеи!
Вие сте господари на тази земя!

III
Посрещам изгрева.
Сангвинично*.
Протягам дланите си.
Към облачната грива на небето.
И шарената слънчева любов.
По керемидените шапки на града 
се стичат 
милувки от отминалата нощ.
Утрото лудее.
И с пърхане на пеперудени крила 
събуди спящата усмивка на деня ми.
И пак политам.
Върху криле на херувими.
Високо.
Там – 
при светлината.
И при щастието...

IV
Посрещам изгрева.
Меланхолично*.
И пак перото ми облечено е 
във изсъхнало мастило.
Часовникът отмерва 
последните въздишки 
и обречените на забрава 
и тъга надежди. 
Облаците ми нашепват обещания.
И с влажните си устни ме целуват.
Студено е.
В душата ми.
В сърцето.
Във мечтите.
Изтече пясъкът в часовника ми.
И времето, 
когато можех да съм истинска.
А исках само да умея 
да плета от мислите си 
стихове.

------

*психологичен – който се отнася до особеностите на характера и поведението на даден индивид или колектив
*холеричен – който се отличава с неуравновесеност и лесна възбудимост
*флегматичен – който не се поддава лесно на чувства; студен, безразличен
*сангвиничен – който се отличава с живост и веселост; жизнерадостен
*меланхоличен – който се отличава с повишена чувствителност; тъжен, унил