Посрещам изгрева (психологично)
Посрещам изгрева (психологично*)
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце.
И с очи, пропити с лудост.
Облаците се надсмиват.
Фалшива топлина в сърцата им.
И още лудост...
Орисниците захвърлиха пелерините.
И магическите пръчки,
с които извайваха изгрева.
Рицарите изчезнаха
в беззвездното нощно небе.
Безславно.
Безследно.
Без никой, който да ги помни.
Загинаха и пегасите –
откраднаха крилете им.
И свободата.
И моята свобода.
И душата ми.
Във вятъра ехти гласът на тишината.
Самота...
II
Посрещам изгрева.
Флегматично*.
Със сърце, обречено на студ.
Отвъд хоризонта –
грохот на оръдия,
война и плач.
Земя, облечена във черно.
И смърт.
Бъдещето се лута
сред кървавите ласки на загиналите.
Изгубено.
Без надежда.
Без никой, който да го търси.
Хиените разтегнаха лицата си
карикатурно
в победоносен истеричен смях.
Серафимите плачат.
За любовта,
с чиято плът пирува гарванът.
Ликувайте, червеи!
Вие сте господари на тази земя!
III
Посрещам изгрева.
Сангвинично*.
Протягам дланите си.
Към облачната грива на небето.
И шарената слънчева любов.
По керемидените шапки на града
се стичат
милувки от отминалата нощ.
Утрото лудее.
И с пърхане на пеперудени крила
събуди спящата усмивка на деня ми.
И пак политам.
Върху криле на херувими.
Високо.
Там –
при светлината.
И при щастието...
IV
Посрещам изгрева.
Меланхолично*.
И пак перото ми облечено е
във изсъхнало мастило.
Часовникът отмерва
последните въздишки
и обречените на забрава
и тъга надежди.
Облаците ми нашепват обещания.
И с влажните си устни ме целуват.
Студено е.
В душата ми.
В сърцето.
Във мечтите.
Изтече пясъкът в часовника ми.
И времето,
когато можех да съм истинска.
А исках само да умея
да плета от мислите си
стихове.
*холеричен – който се отличава с неуравновесеност и лесна възбудимост
*флегматичен – който не се поддава лесно на чувства; студен, безразличен
*сангвиничен – който се отличава с живост и веселост; жизнерадостен
*меланхоличен – който се отличава с повишена чувствителност; тъжен, унил
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце.
И с очи, пропити с лудост.
Облаците се надсмиват.
Фалшива топлина в сърцата им.
И още лудост...
Орисниците захвърлиха пелерините.
И магическите пръчки,
с които извайваха изгрева.
Рицарите изчезнаха
в беззвездното нощно небе.
Безславно.
Безследно.
Без никой, който да ги помни.
Загинаха и пегасите –
откраднаха крилете им.
И свободата.
И моята свобода.
И душата ми.
Във вятъра ехти гласът на тишината.
Самота...
II
Посрещам изгрева.
Флегматично*.
Със сърце, обречено на студ.
Отвъд хоризонта –
грохот на оръдия,
война и плач.
Земя, облечена във черно.
И смърт.
Бъдещето се лута
сред кървавите ласки на загиналите.
Изгубено.
Без надежда.
Без никой, който да го търси.
Хиените разтегнаха лицата си
карикатурно
в победоносен истеричен смях.
Серафимите плачат.
За любовта,
с чиято плът пирува гарванът.
Ликувайте, червеи!
Вие сте господари на тази земя!
III
Посрещам изгрева.
Сангвинично*.
Протягам дланите си.
Към облачната грива на небето.
И шарената слънчева любов.
По керемидените шапки на града
се стичат
милувки от отминалата нощ.
Утрото лудее.
И с пърхане на пеперудени крила
събуди спящата усмивка на деня ми.
И пак политам.
Върху криле на херувими.
Високо.
Там –
при светлината.
И при щастието...
IV
Посрещам изгрева.
Меланхолично*.
И пак перото ми облечено е
във изсъхнало мастило.
Часовникът отмерва
последните въздишки
и обречените на забрава
и тъга надежди.
Облаците ми нашепват обещания.
И с влажните си устни ме целуват.
Студено е.
В душата ми.
В сърцето.
Във мечтите.
Изтече пясъкът в часовника ми.
И времето,
когато можех да съм истинска.
А исках само да умея
да плета от мислите си
стихове.
------
*психологичен – който се отнася до особеностите на характера и поведението на даден индивид или колектив*холеричен – който се отличава с неуравновесеност и лесна възбудимост
*флегматичен – който не се поддава лесно на чувства; студен, безразличен
*сангвиничен – който се отличава с живост и веселост; жизнерадостен
*меланхоличен – който се отличава с повишена чувствителност; тъжен, унил
© Мартина Вичева All rights reserved.
