juliet_999 (Жулиета Стоянова)
88 62
21.01.2010 г., 16:53 ч.

Посрещам утрото сама 

  Поезия » Любовна
932 0 4

И днес посрещна утрото без мен

и на деня ще си в плен,

ще минават минути, часове,

ще дойде бавно вечерта

и ще заспиш без мен в празното легло…

А аз дори не мога да заспя,

отдавна посрещам утрото сама,

заспивам рано след първите лъчи

и се моля така по- малко да боли...

Ще ми се обадиш след обяд

и ще ме попиташ „добре ли спах”…

Но пак ще те излъжа зная,

не искам на теб да ти тежи,

че мен ме боли за отсъствието ти…

И дните записвам в календара,

ден по ден и часовете се нижат,

но все не идва  най-щастливият ми ден,

когато пак ще си до мен…

И колкото по малко време остава,

толкова повече ми тежи,

а цигарата бавно догаря,

бърша своите сълзи…

И днес денят си отиде,

посрещнах утрото сама

и след малко пак ще заспя,

сама, но ще те потърся в съня…

…….Обичам те……

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??