Посрещам утрото сама
И днес посрещна утрото без мен
и на деня ще си в плен,
ще минават минути, часове,
ще дойде бавно вечерта
и ще заспиш без мен в празното легло…
А аз дори не мога да заспя,
отдавна посрещам утрото сама,
заспивам рано след първите лъчи
и се моля така по- малко да боли...
Ще ми се обадиш след обяд
и ще ме попиташ „добре ли спах”…
Но пак ще те излъжа зная,
не искам на теб да ти тежи,
че мен ме боли за отсъствието ти…
И дните записвам в календара,
ден по ден и часовете се нижат,
но все не идва най-щастливият ми ден,
когато пак ще си до мен…
И колкото по малко време остава,
толкова повече ми тежи,
а цигарата бавно догаря,
бърша своите сълзи…
И днес денят си отиде,
посрещнах утрото сама
и след малко пак ще заспя,
сама, но ще те потърся в съня…
…….Обичам те……
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
