Посрещане
Посрещане
на съпруга ми Пламен
Косите ми закичваш,
с нарциси-слънца,
от обич...
с телефонен звън...
Зюмбюли – синя свобода,
закрилят ме
и галят
много...
Изтичвам вън...
във бисерни води
се отразявам,
на нежността ти -
женска сила.
Потоци от любов –
ме къпят там
с вълшебни капчици
ме напоили.
А славеи
с усмивка, поглед тих,
се милват.
Колко съм щастлива!
Цъфтя, ухая
в ласкави ръце,
за тебе
винаги красива.
Закичена
със твоите цветя,
с целувка в утро подранила,
за кой ли път
посрещам аз...
мъжът -
със обич окрилила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
