19 мар. 2007 г., 09:24

Посрещане 

  Поэзия
1432 0 15

Посрещане

                           на съпруга ми Пламен

 

Косите ми закичваш,

с нарциси-слънца,

от обич...

с телефонен звън...

Зюмбюли – синя свобода,

закрилят ме

и галят

много...

Изтичвам вън...

във бисерни води

се отразявам,

на нежността ти -

женска сила.

Потоци от любов –

ме къпят там

с вълшебни капчици

ме напоили.

А славеи

с усмивка, поглед тих,

се милват.

Колко съм щастлива!

Цъфтя, ухая

в ласкави ръце,

за тебе

винаги красива.

Закичена

със твоите цветя,

с целувка в утро подранила,

за кой ли път

посрещам аз...

мъжът -

със обич  окрилила...

 

 

© Златка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??