Естир (Златка Петкова) Естир (Златка Петкова)
27
Mar 19, 2007, 9:24 AM

Посрещане

  Poetry
1.8K 0 15

Посрещане

                           на съпруга ми Пламен

 

Косите ми закичваш,

с нарциси-слънца,

от обич...

с телефонен звън...

Зюмбюли – синя свобода,

закрилят ме

и галят

много...

Изтичвам вън...

във бисерни води

се отразявам,

на нежността ти -

женска сила.

Потоци от любов –

ме къпят там

с вълшебни капчици

ме напоили.

А славеи

с усмивка, поглед тих,

се милват.

Колко съм щастлива!

Цъфтя, ухая

в ласкави ръце,

за тебе

винаги красива.

Закичена

със твоите цветя,

с целувка в утро подранила,

за кой ли път

посрещам аз...

мъжът -

със обич  окрилила...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0