Естир (Златка Петкова) Естир (Златка Петкова)
27
Mar 19, 2007, 9:24 AM

Посрещане

  Poetry
1.8K 0 15

Посрещане

                           на съпруга ми Пламен

 

Косите ми закичваш,

с нарциси-слънца,

от обич...

с телефонен звън...

Зюмбюли – синя свобода,

закрилят ме

и галят

много...

Изтичвам вън...

във бисерни води

се отразявам,

на нежността ти -

женска сила.

Потоци от любов –

ме къпят там

с вълшебни капчици

ме напоили.

А славеи

с усмивка, поглед тих,

се милват.

Колко съм щастлива!

Цъфтя, ухая

в ласкави ръце,

за тебе

винаги красива.

Закичена

със твоите цветя,

с целувка в утро подранила,

за кой ли път

посрещам аз...

мъжът -

със обич  окрилила...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0