Посрещане
Предчувствах тази нежна топлина,
преди да ме обгърне изотвътре
разтърсването огнено в съня,
след него - унес, претопен във мъка.
Безвремието, космосът, светът -
със крясък се родиха от телата ни.
Предчувствах как със бяла светлина
света заляла би душата ми
и как като разцъфващ розов цвят
със трясък се разпуквам в тишината.
Предчувствах пролетта, тъй както шипков храст
предчувства топлината на земята.
И както храбро в свойта самота
разравя бучки пръст стеблото крехко,
изправих гръб, извих снага,
разкърших спомените като сухи съчки,
за да посрещна Него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
