22.07.2008 г., 7:35  

Посрещане

966 0 2

Предчувствах тази нежна топлина,
преди да ме обгърне изотвътре
разтърсването огнено в съня,
след него - унес, претопен във мъка.


Безвремието, космосът, светът -
със крясък се родиха от телата ни.
Предчувствах как със бяла светлина
света заляла би душата ми

 

и как като разцъфващ розов цвят
със трясък се разпуквам в тишината.
Предчувствах пролетта, тъй както шипков храст
предчувства топлината на земята.

И както храбро в свойта самота
разравя бучки пръст стеблото крехко,
изправих гръб, извих снага,
разкърших спомените като сухи съчки,
за да посрещна Него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...