Посрещане
Предчувствах тази нежна топлина,
преди да ме обгърне изотвътре
разтърсването огнено в съня,
след него - унес, претопен във мъка.
Безвремието, космосът, светът -
със крясък се родиха от телата ни.
Предчувствах как със бяла светлина
света заляла би душата ми
и как като разцъфващ розов цвят
със трясък се разпуквам в тишината.
Предчувствах пролетта, тъй както шипков храст
предчувства топлината на земята.
И както храбро в свойта самота
разравя бучки пръст стеблото крехко,
изправих гръб, извих снага,
разкърших спомените като сухи съчки,
за да посрещна Него.
© Павлина Гатева All rights reserved.
