7.06.2016 г., 20:45

Посрещане на прага

426 0 0

С усмивка идваш и с надежда чиста,

и тихо стъпваш ти на моя праг.

А в мене- вътре- във душата бистра

възражда се сега духът ми благ.

И чувствам как кръвта ми се надига,

и се променя бавният ми пулс.

Желание във мене се повдига

да те посрещна аз със нов импулс.

 

Посрещам те, Любов, сега на прага

пристъпвайки дори от крак на крак.

Очаквам аз от новата ни сага

на ден да стане лепкавият мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...