7 jun 2016, 20:45

Посрещане на прага

  Poesía
429 0 0

С усмивка идваш и с надежда чиста,

и тихо стъпваш ти на моя праг.

А в мене- вътре- във душата бистра

възражда се сега духът ми благ.

И чувствам как кръвта ми се надига,

и се променя бавният ми пулс.

Желание във мене се повдига

да те посрещна аз със нов импулс.

 

Посрещам те, Любов, сега на прага

пристъпвайки дори от крак на крак.

Очаквам аз от новата ни сага

на ден да стане лепкавият мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...