С усмивка идваш и с надежда чиста,
и тихо стъпваш ти на моя праг.
А в мене- вътре- във душата бистра
възражда се сега духът ми благ.
И чувствам как кръвта ми се надига,
и се променя бавният ми пулс.
Желание във мене се повдига
да те посрещна аз със нов импулс.
Посрещам те, Любов, сега на прага
пристъпвайки дори от крак на крак.
Очаквам аз от новата ни сага
на ден да стане лепкавият мрак.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
