Jun 7, 2016, 8:45 PM

Посрещане на прага

  Poetry
427 0 0

С усмивка идваш и с надежда чиста,

и тихо стъпваш ти на моя праг.

А в мене- вътре- във душата бистра

възражда се сега духът ми благ.

И чувствам как кръвта ми се надига,

и се променя бавният ми пулс.

Желание във мене се повдига

да те посрещна аз със нов импулс.

 

Посрещам те, Любов, сега на прага

пристъпвайки дори от крак на крак.

Очаквам аз от новата ни сага

на ден да стане лепкавият мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...