1.03.2011 г., 21:35

Посрещане на Пролетта

894 0 1

ПОКРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА

 

Защо не мога, Пролет животворна,

сърцето си за тебе да открия?

Пред свежестта, пред хубостта ти родна

глава си от възхита да превия?

 

Защо не радва ме веч птича песен

на славея с вълшебните му трели?

Каква бе в мене тази страшна есен?

Защо са нежни чувства загрубели?

 

Щом не мога да се радвам, да обичам,

какво тогаз на мене ми остава? -

Приседнала сал кротко да надничам

в огнището със тлееша жарава.

 

Но спомените радост не донасят -

като въглените парят разжарени

и само слава минала разнасят

за мигове прекрасни, изживени.

 

Защо не мога, Пролет моя драга,

да ти се радвам както в дните прежни?

Нима достигнала съм вече прага

на доброто в годините метежни?

 

Все пак аз искам да ти кажа, мила,

добре дошла, с нас ти правиш чудеса.

От тебе искам да почерпя сила -

трудностите по-леко да понеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ГОРЕ ГЛАВАТА, МИЛА АНИ! ЩОМ ОЩЕ ПИШЕШ И ЧЕТЕШ ПОЕЗИЯ, ЩОМ ДУШАТА ТИ СЕ ВЪЛНУВА - ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ ЗА КРАСИВИ ЕМОЦИИ.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...