ПОКРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Защо не мога, Пролет животворна,
сърцето си за тебе да открия?
Пред свежестта, пред хубостта ти родна
глава си от възхита да превия?
Защо не радва ме веч птича песен
на славея с вълшебните му трели?
Каква бе в мене тази страшна есен?
Защо са нежни чувства загрубели?
Щом не мога да се радвам, да обичам,
какво тогаз на мене ми остава? -
Приседнала сал кротко да надничам
в огнището със тлееша жарава.
Но спомените радост не донасят -
като въглените парят разжарени
и само слава минала разнасят
за мигове прекрасни, изживени.
Защо не мога, Пролет моя драга,
да ти се радвам както в дните прежни?
Нима достигнала съм вече прага
на доброто в годините метежни?
Все пак аз искам да ти кажа, мила,
добре дошла, с нас ти правиш чудеса.
От тебе искам да почерпя сила -
трудностите по-леко да понеса.
© Анка Келешева All rights reserved.