Просяче
Не всеки ще го забележи.
Не всеки ще го заболи.
А то протяга със надежда
ръчичка – с пръстчета добри.
Познато е на обществото
от най-далечни времена.
Върти Животът колелото
и носи своята вина.
Човечество, не стига хлябът,
а ти говориш за войни.
Не виждаш ли, че вече трябва
в теб нещо да се промени?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
