26.02.2019 г., 18:39

Постфевруарско

772 3 4

Тежък идва всеки февруари...

Много често носи суета.

Ала твоят син велик, Българийо,

път пое натам, в безкрайността.

 

Беше тридесет и шест годишен,

беше рус, мъжествен, синеок.

Гробът му и днес таи се скришен,

с подвиг недостигнат и висок.

 

И наред с житейските задачи,

нека стигнем следния девиз:

като символ трябва да го тачим,

та бесилото да пусне жив филиз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...