2.05.2017 г., 20:01

Постнародна приказка

1.2K 0 3
Постнародна приказка

(из цикъла „Фунгаментализъм“)

 

В някаква „народна“ сага,

от един измислен свят,

кютали си Баба Яга

и героят Пачи крак.

 

Банки къщата отнели,

че била без фундамент

и санирани панели –

Пачи бил освободен.

 

Трицепсът му бил трениран,

но не можел да реши,

кой вълшебник да подпира –

глезен да не го боли.

 

Хем немила, хем недрага,

с газ над кофите за смет

с чутура пресякла Яга

курса на „Фалкон“ проклет.

 

Блъснал в нея самолета

сам Магьосника от Оз –

разпилял се кабинета...

Спешно трябвала ОВОС!

 

Яга тъй се разлютила

и с червената метла

мела, мела с всички сили,

та си счупила ръка.

 

Все пак някакъв късмет е –

лявата – ще кажеш ти...

Леви ѝ били и двете –

тъй че, по-добре мълчи!

 

То и Оз не бил баш цвете,

във скандала счупил крак –

куцал. сгъвал коленете,

ходел с патерици чак!

 

Във духа на феърплея

няма тук да споделим,

кой изгубил е двубоя –

рано е да преценим.

 

Кой е паднал и кой бил е?

Видно – всички са добре.

Може пък, да губим ние...

Предстои да разберем!

 

Леви-десни, леви-десни –

след завоя Пачи крак

се задал със бодра песен...:

– Някой търси ли чирак?

 

– О-о, триглав подбедрен мускул,

десен си, нали? – кажи,

че ми писна да куцукам! –

заразмахвал Оз пари.

 

Десни-десни – Пачи спрял,

на ухо се „уточнили“!

След туй, одма го подпрял,

че останал бил без сили.

 

Да се властва е тъй тежко.

И с наднормено тегло

да поддържаш свойте грешки...

Трябва крак от потекло!

 

Тъй магьосникът злочест –

заприличал на паток –

да опази свойта чест,

турил крачол по-широк.

 

Но признал пред миколога,

че сдобил се е сега –

освен с дерматомикоза... –

с ахилесова пета!

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

В главната ролята на фунгата (т.е. гъбата) Пачи Крак – Триглавия патриотичен мускул

 

В ролите:

Баба Яга – Червената столетница

Магьосника от Оз – о.з. Генерала

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...