May 2, 2017, 8:01 PM

Постнародна приказка

  Poetry
1.2K 0 3
Постнародна приказка

(из цикъла „Фунгаментализъм“)

 

В някаква „народна“ сага,

от един измислен свят,

кютали си Баба Яга

и героят Пачи крак.

 

Банки къщата отнели,

че била без фундамент

и санирани панели –

Пачи бил освободен.

 

Трицепсът му бил трениран,

но не можел да реши,

кой вълшебник да подпира –

глезен да не го боли.

 

Хем немила, хем недрага,

с газ над кофите за смет

с чутура пресякла Яга

курса на „Фалкон“ проклет.

 

Блъснал в нея самолета

сам Магьосника от Оз –

разпилял се кабинета...

Спешно трябвала ОВОС!

 

Яга тъй се разлютила

и с червената метла

мела, мела с всички сили,

та си счупила ръка.

 

Все пак някакъв късмет е –

лявата – ще кажеш ти...

Леви ѝ били и двете –

тъй че, по-добре мълчи!

 

То и Оз не бил баш цвете,

във скандала счупил крак –

куцал. сгъвал коленете,

ходел с патерици чак!

 

Във духа на феърплея

няма тук да споделим,

кой изгубил е двубоя –

рано е да преценим.

 

Кой е паднал и кой бил е?

Видно – всички са добре.

Може пък, да губим ние...

Предстои да разберем!

 

Леви-десни, леви-десни –

след завоя Пачи крак

се задал със бодра песен...:

– Някой търси ли чирак?

 

– О-о, триглав подбедрен мускул,

десен си, нали? – кажи,

че ми писна да куцукам! –

заразмахвал Оз пари.

 

Десни-десни – Пачи спрял,

на ухо се „уточнили“!

След туй, одма го подпрял,

че останал бил без сили.

 

Да се властва е тъй тежко.

И с наднормено тегло

да поддържаш свойте грешки...

Трябва крак от потекло!

 

Тъй магьосникът злочест –

заприличал на паток –

да опази свойта чест,

турил крачол по-широк.

 

Но признал пред миколога,

че сдобил се е сега –

освен с дерматомикоза... –

с ахилесова пета!

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

В главната ролята на фунгата (т.е. гъбата) Пачи Крак – Триглавия патриотичен мускул

 

В ролите:

Баба Яга – Червената столетница

Магьосника от Оз – о.з. Генерала

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....