Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен –
скучно лице от всички твои снимки.
Постой, спомни си всяка дума,
която раждаше във теб усмивки.
Постой, не бързай да излизаш.
Не стая, а затвор е щом те няма.
Със тишина недей да ме обливаш.
Сгуши се в мен, дори да е измама.