Ако някой ден угасне слънцето,

аз ще видя светлината в твоите очи

и ще потърся топлина в сърцето ти.

Ако някой ден заглъхне всичко

и сляпа тишина обсеби дните ни,

през глухото мълчание аз пак ще чувам

твоя глас и твоят зов във мене ще отеква вечно.

Ще преминавам покрай вледенени късове сълзи,

ще се свличам безсилна сред прахта,

ала копнежът ми единствено към тебе ще ме води

и пипнешком във мрака ще вървя.

И път към теб да няма - аз ще го създам,

защото няма сила, която би могла да спре

огнения порив на сърцето ми -

дори и цялата земя да бъде в лед.

Защото ти си моето спасение,

моя въздух, мойта светлина.

Отпивайки от устните ти

нежна страст, за да живея,

ще изкрещя колко много те обичам

и едва тогава може да свърши светът,

защото любовта ще ни обезсмърти навеки!