Посвещение
Ако някой ден угасне слънцето,
аз ще видя светлината в твоите очи
и ще потърся топлина в сърцето ти.
Ако някой ден заглъхне всичко
и сляпа тишина обсеби дните ни,
през глухото мълчание аз пак ще чувам
твоя глас и твоят зов във мене ще отеква вечно.
Ще преминавам покрай вледенени късове сълзи,
ще се свличам безсилна сред прахта,
ала копнежът ми единствено към тебе ще ме води
и пипнешком във мрака ще вървя.
И път към теб да няма - аз ще го създам,
защото няма сила, която би могла да спре
огнения порив на сърцето ми -
дори и цялата земя да бъде в лед.
Защото ти си моето спасение,
моя въздух, мойта светлина.
Отпивайки от устните ти
нежна страст, за да живея,
ще изкрещя колко много те обичам
и едва тогава може да свърши светът,
защото любовта ще ни обезсмърти навеки!
© Марияна All rights reserved.
