11.03.2021 г., 7:40

Посвещение

1.6K 14 16

Обичай, обичай до края!

Нека чувствата в тебе не спят

и не, за да идеш във Рая -

да оставиш следа в този свят!

 

Изправи се с чиста душа

и грехът - нека простен е!

Няма как да вървиш по вода, 

ако пълзиш на колене!

 

За бедите, ето ти цяра - 

не се плаши от глад, или суши! 

Когато нахранен си с вяра - 

ще нахраниш хиляди души! 

 

Прегърни с молитви Земята - 

нека в добро тя се оглежда! 

От небето, чак до цветята - 

пресътвори всичко в надежда! 

 

Това ще отключи в миг сетивата

и ще спре твойта буря в сърцето. 

Щом прегърнеш на Духа светлината - 

ще подчиниш урагана в морето! 

 

Ще изчезне всяка тревога, 

ще усетиш, че ти си готов, 

пред Земята, хора и Бога - 

да покажеш, що е любов! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дани!
  • Успех и от мен, Калине!
  • Когато обясняваш това, което си казал ми става по-ясно, отколкото когато е в стиха. А в разбиранията сме на различни планети , което е част от красотата на живота.
  • Разбира се, че има съветващ подход! Затова е Посвещение! Да си спомним за "Посвещение" - то на Веселин Ханчев:
    "За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори - ти всяка вещ и образ покрай тебе, открий отново и пресътвори..."
    Грехът не е нужен за израстването, той е най-трудния път към него! Ходенето по вода не е начин да се доближиш до Бога, а е следствие от него... А осъществявайки нещо - ти го показваш, нали?
  • Сега го прочетох няколко пъти и някои неща ме зачудиха: чиста душа има детето, а грехът е нужен за израстването... да вървиш по вода - нужно ли е по този начин и с такива качества да се приближаваш до Него... В стила на стиха усещам парадно звучене. Ще го нарека "съветващ" подход. Напомни ми за стиховете, които рецитирахме гръмко на манифестациите. "да покажеш, що е любов!".. любовта не парадира, не се "показва", а само се осъществява. Молитвата - да!: "достатъчно е да влезете в незримия храм." Калине, ако беше казал "как", а не "какво" като използваш патоса, за мен идеята ти щеше да е по-убедителна. Пожелавам ти успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...