Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си
Приключил
Привет, дами и господа!
Готови ли сте за новото ни Предизвикателство? Този път летвата е вдигната високо, благодарение на победителя в предходния ни Конкурс dansyto (Данаил Таков). Ето и неговите думи:
Здравейте, приятели!
В човека е заложено желанието да властва на всяка цена. И въпреки че природата недвусмислено му показва, че тя е по-силната, човекът не се отказва в усилията си, а именно, да се опитва да я подчини по всякакъв възможен начин. И затова непрестанно получава уроци под формата на различни плесници. А големият немски философ Георг Хегел го е казал прекрасно - "Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.". Дали вече сме го осъзнали или, увлечени от страстите си за безкрайни удоволствия и ненаситността на желанията в животите ни, продължаваме да сме слепи за истината - ние незабавно трябва да опитомим себе си, преди самата природа да реши, че е време да реши въпроса с нас окончателно. Затова предлагам темата "Направи най-трудното - стани господар на самия себе си". За силата на духа и начина, по който успяваме или не - да ръководим самите себе си.
Успех от мен!
Данаил Таков
От мен - също!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...
Тази кал с цвят на кръв, е дълбоко, под ноктите скрита,
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
Посърнало е утрото на изток,
скрипти ръждясалото слънце на ръба,
повдига се нагоре със вериги -
държани здраво в Божия ръка.
Лениво всяка сутрин се облича - ...
Ако посока нямаш. Няма шанс
до крайна гара да достигнеш читав.
Мотаейки се в търсене на знаци
за пътя всеки срещнат ще разпитваш.
„Със питане до Цариград”. Да, знам, ...
Пораснах, колкото сто прашинки прах.
Когато слънцето тихо покълваше.
В началото имах човешкия страх
да останеш сам със себе си и дълго
говорих, но от това спрях да чувам. ...
Родих се аз под щастлива звезда.
Растях като волна, нежна пеперуда.
Не знаех, че живота отнема радостта,
не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.
Боря се с живота злочест, като хала ...
Болката, която ме раздира
отвън навътре като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над хаоса, от мойта същност взела.
Завихрям се стихийно и внезапно, ...
Поискай бъдещето си, поискай...
без корист, без омраза, без лъжа.
Пойскай го, да бъде чисто,
кристално като капчица роса.
Рисувай бъдещето си, рисувай... ...
Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси... ...
В слузести мъки родена Лъжата
от майка, пропита със черен катран,
всекиму гледа да реже крилата
и сграбчва го в своята сбръчкана длан.
От тежък метал му поставя окови ...
Случайности в живота няма.
Душите събират се по житейската поляна.
На люлката от мечти и срещи
кове се бъдеще от съдби човешки.
По пътя вървим ние окрилени ...
Притихвам в душата си ранима,
сгушена като врабче във снежна зима.
Заслушана в сърцатия копнеж,
отронвам мисли, посипани със скреж.
Чувствата изгарят ме отвътре, ...
Във локвите се къпеха врабчета.
Жени простираха прането..
Оглеждайки се във прозорците измити
полека решеше си слънцето косите.
През сълзи аз обличам бялата си блузка, ...
Когато светът ти се стори тесен ,
потърси отвъд познатото
във листата опадали, без да е есен,
във морето безкрайно от лятото.
Направи снежка топка от пясъка ...
Мислех, че изграждаме само скелета,
рамки на нашите бегли присъствия,
но конструкцията на всички отсъствия
не би ни лишила от спомени.
Непрекъснато реставрираме себе си - ...
Казват: пари при пари отиват.
Не знам, може би е вярно.
Но нещо, което човеците не разбират,
е, че и в любовта това е главно.
Как ще искаш да обичат те, ...
Не виждаш ли край тебе красотата?
Огледай се и ще я видиш ти.
Не чуваш ли вика на тишината?
Ослушай се, край тебе тя крещи.
Не чувстваш ли дъха на пролетта, ...
Създадох обич в себе си голяма,
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!
Като среща на слънце и луна ...
Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода. ...