На всички мъже, които обичах -
красиви и силни като рицари бели,
на които до смърт безусловно се вричах,
на които кълнях се в молитвите неми.
На всички глупаци и слаби играчи,
които да ме понесат не успяха,
на които достойнства и качества щедро прикачах,
ала пак недостойни за мене те бяха.
На всички добри, звездооки момчета,
надигнали чело с лъчи да ме сгреят,
на тези, които строяха пътеки,
но да тръгнат подире ми още не смеят...
На тези, за които и плаках, и страдах
и онези, които да ме преживеят не могат,
за всички, които в краката ми падат
и за тези, които да си тръгна ме молят.
На всички съюзници с тяхното рамо
до моето в битка, после враг в мен видели,
на онези, които през моя взор само
едничката истина биха прочели...
На тебе любимия, мъдро - премерен,
на тебе най - истински и константа и честност -
ти си рицар, глупак и приятел до мене,
на теб мое всичко, обич моя и вечност...
© Магдалена Филипова Всички права запазени
Поздравления за написаното от теб, Магдалена!🤗