27 июл. 2024 г., 07:28

Посвещение

723 1 1

На всички мъже, които обичах -

красиви и силни като рицари бели,

на които до смърт безусловно се вричах,

на които кълнях се в молитвите неми.

На всички глупаци и слаби играчи,

които да ме понесат не успяха,

на които достойнства и качества щедро прикачах,

ала пак недостойни за мене те бяха.

На всички добри, звездооки момчета,

надигнали чело с лъчи да ме сгреят,

на тези, които строяха пътеки,

но да тръгнат подире ми още не смеят...

На тези, за които и плаках, и страдах

и онези, които да ме преживеят не могат,

за всички, които в краката ми падат

и за тези, които да си тръгна ме молят.

На всички съюзници с тяхното рамо

до моето в битка, после враг в мен видели,

на онези, които през моя взор само

едничката истина биха прочели...

На тебе любимия, мъдро - премерен,

на тебе най - истински и константа и честност -

ти си рицар, глупак и приятел до мене,

на теб мое всичко, обич моя и вечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Филипова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Да се надяваме да го прочета и от стихосбирката!
    Поздравления за написаното от теб, Магдалена!🤗

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...