14.03.2008 г., 15:16

Посвещение

1.1K 0 4

 

                                                                                                             На Марин

 

Желая ти от все сърце, приятелю,

да срещнеш свойта истинска любов.

Ще я познаеш по това, че идва неочаквано,

и то когато мислиш, че не си готов.

 

Тя за миг света да ти обърне,

да те омагьоса само с поглед...

Утеха да намираш в нейните прегръдки

след поредната плесница на живота.

 

Доброто, лошото и всичко в нея

да намериш сили безрезервно да приемеш.

Да я обичаш много, страшно много -

поне сто пъти повече, отколкото обича мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...