Mar 14, 2008, 3:16 PM

Посвещение

  Poetry » Other
1.1K 0 4

 

                                                                                                             На Марин

 

Желая ти от все сърце, приятелю,

да срещнеш свойта истинска любов.

Ще я познаеш по това, че идва неочаквано,

и то когато мислиш, че не си готов.

 

Тя за миг света да ти обърне,

да те омагьоса само с поглед...

Утеха да намираш в нейните прегръдки

след поредната плесница на живота.

 

Доброто, лошото и всичко в нея

да намериш сили безрезервно да приемеш.

Да я обичаш много, страшно много -

поне сто пъти повече, отколкото обича мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...