Mar 14, 2008, 3:16 PM

Посвещение

  Poetry » Other
1.1K 0 4

 

                                                                                                             На Марин

 

Желая ти от все сърце, приятелю,

да срещнеш свойта истинска любов.

Ще я познаеш по това, че идва неочаквано,

и то когато мислиш, че не си готов.

 

Тя за миг света да ти обърне,

да те омагьоса само с поглед...

Утеха да намираш в нейните прегръдки

след поредната плесница на живота.

 

Доброто, лошото и всичко в нея

да намериш сили безрезервно да приемеш.

Да я обичаш много, страшно много -

поне сто пъти повече, отколкото обича мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...