ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
10.12.2015 г., 18:24 ч.

(посветено) 

  Поезия
599 0 8

(посветено)

 

Искам да дойдеш по тъмно -

безмълвно до мен да приседнеш,

и лицето ми (толкова скръбно)

в ръцете си нежно да вземеш.

 

Не бих промълвила и дума,

не бих ти задала въпрос…..

а Душата (оголена струна)

отронва – „Едва ли” - с откос.

 

Нека за миг поне да заспя,

след толкоз безмерна тъга -

уморих се, по теб да боля…

Ела си! а сетне - остави ме в нега...

 

Не зная какво е при теб…

(до Там не достигат писма).

И пустиня съм, и съм степ,

и Тук съм… и все тъй сама….

 

Поне във съня ми, те моля -

Ела!

Не чуваш вика ми?

Да, така е в смъртта….

 

Рене

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение! Рени!
  • Брилянтно!За съжаление писано с много мъка и тъга...
  • Благодаря на всички!
  • Като капка изплакана от душата,Рени!Поздрав!
  • И мен ми хареса -много добър ритъм в първите строфи !
  • Ренка!
  • С Цвети! Искрено и тъжно написано стихотворение, Рени - поздрав за него!
    Знам какво е двама, които се обичат, да са разделени от безжалостното разстояние. Известна утеха е мисълта на Ларошфуко: "Разстоянията са като ветровете. Когато пламъкът на любовта е слаб го гасят. Но когато е силен - превръщат го в пожар!" Лека и усмихната вечер!
  • Много е хубаво!!!
Предложения
: ??:??