(посветено)
(посветено)
Искам да дойдеш по тъмно -
безмълвно до мен да приседнеш,
и лицето ми (толкова скръбно)
в ръцете си нежно да вземеш.
Не бих промълвила и дума,
не бих ти задала въпрос…..
а Душата (оголена струна)
отронва – „Едва ли” - с откос.
Нека за миг поне да заспя,
след толкоз безмерна тъга -
уморих се, по теб да боля…
Ела си! а сетне - остави ме в нега...
Не зная какво е при теб…
(до Там не достигат писма).
И пустиня съм, и съм степ,
и Тук съм… и все тъй сама….
Поне във съня ми, те моля -
Ела!
Не чуваш вика ми?
Да, така е в смъртта….
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво стихотворение! Рени!
-
Брилянтно!За съжаление писано с много мъка и тъга...
-
Благодаря на всички!
-
Като капка изплакана от душата,Рени!Поздрав!
-
И мен ми хареса -много добър ритъм в първите строфи !
-
Ренка!
-
С Цвети! Искрено и тъжно написано стихотворение, Рени - поздрав за него!
Знам какво е двама, които се обичат, да са разделени от безжалостното разстояние. Известна утеха е мисълта на Ларошфуко: "Разстоянията са като ветровете. Когато пламъкът на любовта е слаб го гасят. Но когато е силен - превръщат го в пожар!" Лека и усмихната вечер! -
Много е хубаво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
