(посветено)
(посветено)
Искам да дойдеш по тъмно -
безмълвно до мен да приседнеш,
и лицето ми (толкова скръбно)
в ръцете си нежно да вземеш.
Не бих промълвила и дума,
не бих ти задала въпрос…..
а Душата (оголена струна)
отронва – „Едва ли” - с откос.
Нека за миг поне да заспя,
след толкоз безмерна тъга -
уморих се, по теб да боля…
Ела си! а сетне - остави ме в нега...
Не зная какво е при теб…
(до Там не достигат писма).
И пустиня съм, и съм степ,
и Тук съм… и все тъй сама….
Поне във съня ми, те моля -
Ела!
Не чуваш вика ми?
Да, така е в смъртта….
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
